Европейската комисия публикува Доклад за 2024 г. относно енергийните субсидии в ЕС, в който подробно се разглеждат субсидиите в ЕС през 2024 г.
05/02/2025
Енергийната криза, която започна през 2021 г. и която беше утежнена от руската агресия срещу Украйна през 2022 г., имаше значителни последици за европейската енергийна политика и следователно за енергийните субсидии. Въздействието на кризата се усещаше и през 2023 г., което може да се види в развитието на общия размер на енергийните субсидии, в разпределението на тези субсидии между бенефициерите, енергийните източници и технологиите, и на последно място в инструментите, използвани за предоставяне на тези субсидии.
Настоящият шести годишен доклад за наблюдението на енергийните субсидии и напредъка към постепенното прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива потвърждава, че енергийните субсидии са били стабилни до 2021 г., увеличили са се драстично през 2022 г. след енергийната криза и след това са намалели умерено през 2023 г. Общият размер на енергийните субсидии в ЕС е нараснал значително от 213 млрд. евро през 2021 г. на 397 млрд. евро през 2022 г. и е намалял с 10 % до 354 млрд. евро през 2023 г. През 2023 г. енергийните субсидии по национални свързани с кризата мерки за защита на потребителите в ЕС от високите цени, са възлизали приблизително на 145 млрд. евро (което е намаление в сравнение със 187 млрд. евро през 2022 г.). В рамките на ЕС бяха създадени най-малко 270 национални мерки за преодоляване на кризата с цените на енергията.
Основни преки бенефициери по тези свързани с кризата мерки са били домакинствата (които са получили 121 млрд. евро през периода 2021—2023 г.), следвани от промишлеността и транспортния сектор (съответно 30 млрд.евро и 28 млрд. евро през същия период). През същия период междусекторната подкрепа за всички потребители на енергия е достигнала 125 млрд. евро.
Субсидиите за изкопаеми горива са се увеличили от 60 млрд. евро през 2021 г. на 136 млрд. евро през 2022 г. в отговор на кризата, след което са намалели до 111 млрд. евро през 2023 г. Субсидиите за енергия от възобновяеми източници през 2021 г. са намалели до 83 млрд. евро — за първи път от 2015 г. насам, и допълнително до 68 млрд. евро през 2022 г. и 61 млрд. евро през 2023 г. Намалението се дължи главно на високите цени на пазара на електроенергия на едро, които намаляват размера на субсидиите, изплащани по динамичните пазарни инструменти за подпомагане, тъй като възобновяемите енергийни източници стават по-конкурентоспособни, което доказва тяхната роля за намаляване на цените на енергията. Подкрепата за мерки за енергийна ефективност, например енергийно саниране на сгради, се е увеличила от 23 млрд. евро през 2021 г. на 34 млрд. евро до 2022 г. и на 44 млрд. евро през 2023 г., като е спомогнала за намаляване на сметките за енергия.
Преобладаващата част от енергийните субсидии (247 млрд. евро през 2022 г. и 213 млрд. евро през 2023 г.) са продължили да бъдат предназначени за подпомагане на потреблението на енергия. Финансовата подкрепа, насочена към потреблението на енергия, е останала най-голямата категория (62 % от общия размер); през 2023 г. тя е била на стойност 213 млрд. евро. Подкрепата за мерки за енергийна ефективност се е увеличила допълнително — с 30 % в сравнение с 2022 г., достигайки 44 млрд. евро през 2023 г., докато субсидиите във всички други категории са намалели: субсидиите за развитие на инфраструктурата са се понижили с 37 % до 8,8 млрд. евро, за производство на енергия с 14% до 75 млрд. евро и за научноизследователска и развойна дейност с 1 % до 7,4 млрд. евро.
Субсидиите за мерки за енергийна ефективност, с които се подкрепят както по-ниските сметки за енергия, така и преходът към нулеви въглеродни емисии, са се увеличили значително от 2015 г. насам и до 2023 г. са достигнали 44 млрд. евро. Безвъзмездните средства са били най-значимият инструмент за подкрепа на инвестициите в енергийна ефективност, като са възлизали на над 32 млрд. евро или 70 % от всички субсидии за енергийна ефективност през 2023 г. поради изпълнението на инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Безвъзмездните средства са били следвани по значимост от данъчните мерки (7 млрд. евро), заемите при облекчени условия и задълженията за енергийна ефективност (по 3 млрд. евро и за двете категории). Енергийната криза през периода 2021—2022 г. се характеризира най-вече с внезапни, големи увеличения на цените на електроенергията, природния газ и в по-малка степен на суровия нефт и продуктите от нефтопреработката.
Подкрепата, предоставена за електроенергията, е нараснала най-много, достигайки 59 млрд. евро през 2022 г., като по същество е останала на същото равнище през 2023 г. въпреки значителния спад в цените на едро и дребно на електроенергията ( Figure 10 , отляво). Извънредните субсидии за природния газ ( Figure 10 , в средата) са били много по-ниски (29 млрд. евро през 2022 г.), но и те са останали на същото равнище през 2023 г. въпреки по-ниските цени на газа на едро.
Източник: https://eur-lex.europa.eu